- ёл
- I[يال]1. мӯи гардани баъзе ҳайвонот монанди аспу хар, шер2. китф, бехи китф, ёлу кӯпол тану тӯш, бурзу бозу, андом, ҳайкалII[يال]гуфт., ниг. ёла; ёли болои теппа пастхамии теппа
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.